„Малкият принц“ е книга, която всеки от нас трябва да прочете най-малко веднъж в живота си. А дори и да реши да я отвори отново, всеки път ще открие нови неща.
Затова нека, поне за малко, да се потопим отново в света на това невероятно произведение на Антоан дьо Сент-Екзюпери с някои от любимите ни цитати от него:
„ - Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
„ - Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".“
„Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.“
„ - Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.“
„ - Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
„ - Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде".“
„Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.“
„ - Бодлите не служат за нищо, цветята ги имат от чиста злоба.“
„ - Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.“
„В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи...“
„ - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“
„ - Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“
„ - Какво е обред? - И това е нещо отдавна забравено. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.“
„ - Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“
„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“
„ - Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“
„Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат...“
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“
„ - Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.“
„ - Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч!“ • „През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.“
„ - Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...“
„Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.“
„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“
„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“
„В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи...“
„ - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“
„ - Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!", и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“
„ - Какво е обред? - И това е нещо отдавна забравено. - Именно то прави един ден различен от другите дни, един час различен от другите часове.“
„ - Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... ...в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“
„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“
„ - Къде са хората? ... ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“
„Моето цвете изпълни с благоухание цялата ми планета, но не умеех да му се радвам. Онези думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат...“
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“
„ - Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.“
„ - Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, за да може всеки да намери някой ден своята. Виж моята планета. Тя е точно над нас... Но колко е далеч!“ • „През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.“
„ - Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...“
„Така въпреки доброто желание, породено от любовта му, малкият принц бързо започна да го подозира. Бе приел сериозно незначителните му думи и се почувства много нещастен.“
„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“
„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“
„ - Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“
„Този човек - би бил презиран от всички други... ... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“
„ - Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“
„ - Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!“
„ - Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“
„ - Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“
„Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“
„Този човек - би бил презиран от всички други... ... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“
„ - Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“
„ - Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!“
„ - Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“
„ - Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“
„Цветята са слаби. Наивни са. И се пазят, както могат. Мислят се за страшни с техните бодли.“
„…и няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“
„…Най същественото е невидимо за очите.“
„…цветята са изпълнени с толкова противоречия!“
„Истинските неща се виждат със сърцето, а не с очите.“
„…Най същественото е невидимо за очите.“
„…цветята са изпълнени с толкова противоречия!“
„Истинските неща се виждат със сърцето, а не с очите.“
Източник: http://www.obekti.bg
Посетете страницата ни и във Фейсбук, за да сте запознати с новите и предстоящи издания на книжния пазар: https://www.facebook.com/hermesbooks
Няма коментари:
Публикуване на коментар