Радослав Гизгинджиев е режисьор и сценарист. Ученик е на Дочо Боджаков. Негови са филмите „Светлосиньо 1“, „Светлосиньо 2“, „Храмът на Асеневци“, „Позеленяла есен“, „Минутите“, „Привидения“, „Изпуснати думи“, „Бродят“, „Белите лястовици“. В момента пише книгата си „Страници от Рая“.
Радослав Гизгинджиев
Представи се с няколко думи.
Казвам се Радослав Гизгинджиев. Правя всичко, освен да танцувам, свиря, рисувам и композирам.
Натурален, заземен, краен и сензитивен. Творя вечер и творя почти всичко.
Има ли бъдеще българското кино?
Има бъдеще всичко, но въпросът е в нивото. Интелектуалните неща в България са изключителна рядкост. Повечето неща, които се правят, са опити за искреност или копирана чужда искреност, която се опитват да я замажат със скъпа апаратура и „големи“ имена. Телевизията ме отегчава до смърт. Не ми се коментират филмите на колегите. Интелектуалното ниво на киното тук се определя от интелектуалното ниво на болшинството, което плаща за него. Щом го има – значи са доволни. Предпочитам да задържа своите критерии за истинско кино само за себе си.
През последните години България може да се похвали с доста сериали, част от които успяха да пробият и извън граница? Следиш ли някой български сериал? Защо?
Казвам се Радослав Гизгинджиев. Правя всичко, освен да танцувам, свиря, рисувам и композирам.
Натурален, заземен, краен и сензитивен. Творя вечер и творя почти всичко.
Има ли бъдеще българското кино?
Има бъдеще всичко, но въпросът е в нивото. Интелектуалните неща в България са изключителна рядкост. Повечето неща, които се правят, са опити за искреност или копирана чужда искреност, която се опитват да я замажат със скъпа апаратура и „големи“ имена. Телевизията ме отегчава до смърт. Не ми се коментират филмите на колегите. Интелектуалното ниво на киното тук се определя от интелектуалното ниво на болшинството, което плаща за него. Щом го има – значи са доволни. Предпочитам да задържа своите критерии за истинско кино само за себе си.
През последните години България може да се похвали с доста сериали, част от които успяха да пробият и извън граница? Следиш ли някой български сериал? Защо?
Радослав Гизгинджиев в постановката "Пак ли любов?!"
Гледам само „Седем часа разлика“, харесвам обраната игра там. Персонажите са завършени и интересни. Други сериали не следя. Предпочитам да гледам нещо по-качествено.
Съществува твърдение, според което от 90-те години насам няма много филми в световното кино, които да са достатъчно стойностни. Какво мислиш по този въпрос?
Съвсем не е вярно.“ Меланхолия“, „Дървото на живота“, “Другата Земя”, „Странната история на Бенджамин Бътън“ и ред други. Това са тези на хора, които не следят съвременното кино и са се вторачили в езика на изминалите, пак хубави филми.
Новата ти постановка „Пак ли любов?!“, в която си сценарист, режисьор и актьор, предизвика доста голям интерес в Пловдив. Как възникна идеята за спектакъла?
Това си беше експеримент от моя страна. Нито съм искал, нито съм държал да се занимавам с пиеси, но благодарение на сложните драматургии на съдбата, взех, че направих тази пиеса. Харесвам пространствата в думите и на екрана, но не и театралните. Създаването на „Пак ли Любов“ има сложна и малко абсурдна предистория, в която се наложи и да съм актьор. Това е първото забавно нещо, което си позволявам да покажа пред публика. По принцип съм по-синкава личност, по-студена и по в мистериите на живота. Оказа се, че хората наистина се впечатлиха от „Пак ли Любов!?“, което за мен беше изненада. Там показвам една част от себе си, която надали ще повторя някога в своето творчество. Интересно нещо е театърът и епизодът ми в него ще бъде изключително кратък, затова тези, които не успеят да го видят, ще пропуснат нещо много интересно. Идеята възникна от натрупани проблеми около мен и моите приятели, които избиха в тази ирония „Пак ли Любов!?“. Още не мога да разбера защо хората или се смеят на корем на нея, или тихо плачат.
Съществува твърдение, според което от 90-те години насам няма много филми в световното кино, които да са достатъчно стойностни. Какво мислиш по този въпрос?
Съвсем не е вярно.“ Меланхолия“, „Дървото на живота“, “Другата Земя”, „Странната история на Бенджамин Бътън“ и ред други. Това са тези на хора, които не следят съвременното кино и са се вторачили в езика на изминалите, пак хубави филми.
Новата ти постановка „Пак ли любов?!“, в която си сценарист, режисьор и актьор, предизвика доста голям интерес в Пловдив. Как възникна идеята за спектакъла?
Това си беше експеримент от моя страна. Нито съм искал, нито съм държал да се занимавам с пиеси, но благодарение на сложните драматургии на съдбата, взех, че направих тази пиеса. Харесвам пространствата в думите и на екрана, но не и театралните. Създаването на „Пак ли Любов“ има сложна и малко абсурдна предистория, в която се наложи и да съм актьор. Това е първото забавно нещо, което си позволявам да покажа пред публика. По принцип съм по-синкава личност, по-студена и по в мистериите на живота. Оказа се, че хората наистина се впечатлиха от „Пак ли Любов!?“, което за мен беше изненада. Там показвам една част от себе си, която надали ще повторя някога в своето творчество. Интересно нещо е театърът и епизодът ми в него ще бъде изключително кратък, затова тези, които не успеят да го видят, ще пропуснат нещо много интересно. Идеята възникна от натрупани проблеми около мен и моите приятели, които избиха в тази ирония „Пак ли Любов!?“. Още не мога да разбера защо хората или се смеят на корем на нея, или тихо плачат.
Радослав Гизгинджиев по време на снимките на филма "Изпуснати думи"
Занимаваш се и с писане. Какво те вдъхновява и какво осмисля писането днес?
Осъзнал съм, че всичко, което успява да ме вдъхнови, се намира в мен. Това, което е извън мен, не може да ме вдъхнови, ако не е заявило предварително, че иска да смеси енергията си с моята. Не ме интересува дали нещо осмисля писането ми днес. Интересува ме да продължавам да създавам този свят, който създавам, а ако има хора, които искат да се потопят в него, нека са добре дошли. Пиша книгата си „Страници от Рая“. Мисля да я издам сам, решил съм да вървя сам по тези пътища. Хората напоследък ме объркват, ако не ми говорят с езика на любовта, а това отново не са мнозинство.
В какво вярваш и за какво мечтаеш?
Вярвам, че има достатъчно красота в мен и извън мен, за да продължа смело да вървя напред. Мечтая в България да има повече достойни хора, които да направят професионалния и личния ми живот по-ненатоварващ.
Влюбен ли си?
Не. Не мисля и да се влюбвам скоро.
Източник: http://www.prekrasna.bg/rejisiorat-radoslav-gizgindjiev-televiziyata-me-otegchava-do-smart/
Здравейте. Ще се радвам да цитирате първоизточника: http://www.prekrasna.bg/rejisiorat-radoslav-gizgindjiev-televiziyata-me-otegchava-do-smart/
ОтговорИзтриванеПоздрави
Извиняваме се за допуснатата грешка. :) Вече е оправена.
Изтриване