Гугъл отдава почит на Морис Сендак - писател и илюстратор

Морис Сендак (Maurice Bernard Sendak), популярен с книгата си "Където бродят дивите неща" е американски писател и илюстратор живял 1928 - 2012 г.

Днес Google отбелязва годишната с атрактивно анимирано лого. Реалните изображения на чудовища и други подобни същества първоначално предизвикат сериозно недоволство сред хората, но все пак не повлиява на успеха на книгата.

Сендак е роден в еврейско семейство и още от ранна възраст е трябвало да се сблъска с множество трудни ситуации причинени от Холокоста. Все пак той започва да проявява интерес към книгите още докато е малък и заради здравословни проблеми е прикован на легло и решава да стане илюстратор след като вижда за първи път филма Fantasia на Walt Disney. По това време той е само на 12 години, а първата му публикация датира от 1947г., като в следващите години той прекарва много време в рисуване на изображения за други автори преди да започне да пише собствени книги.

Любопитното е, че неговия брат, Джак Сендак също става автор на детски книги и двамата често работят заедно. През дългата си кариера той успява да създаде множество произведения, а много от тях са използвани като сюжети за опери и балети по цял свят. Морис Сендак умира на 8 май 2012г., заради усложнения, които са предизвикани от сърдечен удар. Множество критици и медии по цял свят го определят като най-влиятелна фигура в създаването на детски книги през 20-ти век.

Сендак е автор на 17 книги и освен като писател се изявява и като изкусен илюстратор. Става най-известен с историята си от 1963 г. за Макс - "царят на всички диви неща" от поемата от 10 изречения "Където бродят дивите неща".

Книгата е екранизирана през 2009 г. от режисьора Спайк Джоунс. Има и няколко други адаптации, сред които късометражен анимационен филм от 1973 г. и опера от 1980 г. 

"Където бродят дивите неща" се превръща в детска класика в САЩ и е продадена в над 19 млн. копия в целия свят. Книгата разказва за момче, което тръгва на пътешествие през собственото си въображение, след като е изпратен в леглото без вечеря. 

Когато е издадена, творбата е определяна като противоречива заради илюстрациите в нея. Някои тогава твърдят, че те плашат децата, но това не й пречи да донесе на Сендак престижния медал Caldecott за най-добра детска книга през 1964 г. 

Роден през 1928 г. и отраснал в Бруклин в семейството на полски евреи имигранти, Сендак казва, че собственият му живот минава под облака на холокоста и събитията от Втората световна война, които се вкореняват и в неговия суров и честен творчески стил. 

Неговата детска мечта да стане илюстратор се осъществява през 1951 г., когато е нает да рисува за Wonderful Farm на Марсел Айме, а през 1957 вече пише собствени книги. 

Сред другите заглавия, на които той е автор, са Night Kitchen, Outside Over There, Higglety Pigglety Pop! и The Nutshell Library.

Последната му книга с картинки Bumble-Ardy е издадена през 2011 г. и разказва историята на прасе сираче, което си устройва весел рожден ден. 

През февруари 2013 г. се очаква посмъртно да бъде издадена и неговата книга с картинки "Книгата на брат ми" (My Brother's Book) - поема, писана и илюстрирана от Сендак, вдъхновена от любовта му към неговия покоен брат Джак. 

Писателят е носител на редица награди и отличия, сред които са медал "Ханс Кристиян Андерсен" за илюстрации от 1970 г. и наградата "Лаура Ингълс Уайлдър" от Американската литературна асоциация през 1983 г.

Освен да пише Сендак, се занимава и със създаването на костюми за балет и опера. Правил е костюмите за чешката опера Brundibar, като стои и зад дизайна на продукцията "Лешникотрошачката" на балета Pacific Northwest, която по-късно е превърната в телевизионен филм. 

Сендак е продуцент и на различни телевизионни анимационни поредици, основаващи се на неговите илюстрации. Сред тях са "Седем малки чудовища" (Seven Little Monsters), както и "Джордж, Марта и Малката мечка" (George and Martha and Little Bear).

През 1996 г. президентът Клинтън връчва на Сендак Национален медал за изкуство за неговия богат творчески труд.

 

Източник: http://www.digital.bg и http://www.dnevnik.bg